Latest Articles


29.10.2014
Rosa Liksom

Finland, Lapland, Russia and me

The Tornio River forms the border between Sweden and Finland, and flows into the Gulf of Bothnia in the Baltic Sea. Throughout the ages, writes Rosa Liksom, the world's travellers have navigated the river with a view to finding out about the mystical North. [ more ]

29.10.2014
Eurozine Review

A centre receding

29.10.2014
Svenja Ahlhaus

Animals in parliament?

29.10.2014
Hugues Lagrange

Mediterranean youth uprisings

29.10.2014
Ulrich Brand

Degrowth: Birth of a movement?

New Issues


28.10.2014

A2 | 20 (2014)

Soumrak literární kritiky [Twiligth of literary criticism]
24.10.2014

Wespennest | 167 (2014)

Norden
23.10.2014

Glänta | 2/2014

Migration #2
23.10.2014

Mittelweg 36 | 5/2014

Politische Tiere [Political animals]

Eurozine Review


29.10.2014
Eurozine Review

A centre receding

"Glфnta" remaps migration; "Wespennest" heads north; "Mittelweg 36" engages in animal politics; in "Blфtter" Marc Engelhardt slams the snail's pace of the Global North's response to Ebola; "Esprit" discerns the rehabilitation of the public sphere in Mediterranean youth uprisings; in "Letras Libres" Mark Lilla asks if there's a Plan B for non-democracies; "Res Publica Nowa" says that what Poland needs now is creativity; and "A2" finds the morphing of lit crit into advertising copy distasteful.

15.10.2014
Eurozine Review

This revolutionary moment

17.09.2014
Eurozine Review

Independence in an age of interdependence

03.09.2014
Eurozine Review

Was Crimea a preliminary exercise?

06.08.2014
Eurozine Review

What are you doing here?



http://www.eurozine.com/articles/2011-05-02-newsitem-en.html
http://mitpress.mit.edu/0262025248
http://www.eurozine.com/about/who-we-are/contact.html
http://www.eurozine.com/articles/2009-12-02-newsitem-en.html

My Eurozine


If you want to be kept up to date, you can subscribe to Eurozine's rss-newsfeed or our Newsletter.

Articles
Share |


Популисткият момент


"Един призрак броди по света – призракът на популизма. Преди десетилетие, когато новите нации придобиха независимост, централният въпрос беше колко от тях ще поемат по пътя на комунизма? Днес този въпрос, така актуален тогава, звучи леко демоде. Ако управниците на новите държави са склонни изобщо да възприемат някаква идеология, то тя би имала популистки характер." Такова е заключението на Чита Йонеску и Ърнест Гелнър точно преди четиридесет години. Достатъчно дълъг период от време "популизмът" първо да изчезне, а после да се завърне като основен играч в глобалната политика. И днес отново, също както тогава, не може да има съмнение относно важността на популизма. Но и днес, също както тогава, никой не е напълно сигурен какво точно представлява той. Има ли един конкретен феномен, който да отговаря на това конкретно наименование?

През последният половин век "популизъм" беше предпочитан термин, с който да се опишат т.нар. "народники" в Русия през ХІХ в., а по-късно основно понятие, с което да се улови трудно определимия характер на политическите режими в управляваните от харизматични лидери държави от Третия свят. "Популизмът" стана любимо понятие и за описание на латиноамериканската политика през 60-те и 70-те години. При все това тази трансформация в употребата на понятието всъщност затвърдява твърдението на Айзая Бърлин, че това понятие демонстрира синдрома на Пепеляшка – имаме обувка с формата на популизъм, но не и крак, на който тя да пасне.

По отношение на съвременната употреба на термина поразително е почти немислимото разнообразие от политики и актьори, които той се очаква да обхване. Не е ли насилие спрямо здравия разум да се опитваме да поставяме под един знаменател левичарската "Боливарска революция" на Чавес и идеологията и политиката на настоящото антикомунистическо правителство на Полша? И не е ли прекалено подвеждащо да определяме като популистки едновременно правителството на Берлускони, което доскоро управляваше Италия, и настоящия режим в Иран? И все пак не е напълно лишено от основания настояването на някои коментатори и политически теоретици, че терминът "популизъм" би могъл да се използва като общо родово име за всички тези твърде различни помежду си политически играчи. Само едно толкова мъгляво и зле дефинирано понятие, каквото е "популизмът", би ни позволило да проумеем и да обясним радикалната трансформация в политиката, която е в ход на много места по света. Неясното и зле дефинирано понятие "популизъм" ни позволява да уловим характера на днешните предизвикателства пред либералната демокрация по-добре отколкото би ни позволило някое от добре дефинираните понятия, които понастоящем са в широка употреба. Тези предизвикателства не са следствие от възхода на антидемократични и авторитарни алтернативи, а произтичат от опасни мутации вътре в самите либерални демокрации.

Очевидно е, че новият популизъм е загубил смисъла на идеология или на изразител на аграрен радикализъм, каквото е първоначалното значение на понятието. Освен това понятието "популизъм" е прекалено рехаво и еклектично, за да претендира да бъде идеология от порядъка на либерализма, социализма или консерватизма. Но растящият интерес към популизма отразява водещата тенденция в модерния политически свят – възходът на демократичния илиберализъм.

Именно възходът на демократичния илиберализъм е основната ни загриженост, когато обсъждаме умножаването на популистките революции в Латинска Америка, политическия смут в Централна Европа или пък политическата логика зад негативния вот във Франция и в Холандия на референдума за конституцията на ЕС. Новият популизъм не отправя предизвикателство към демокрацията в качеството й на система, основаваща се на свободни избори или на управление на мнозинството. За разлика от екстремистките партии през 30-те години на ХХ в. (фашисти, комунисти) новите популисти не се стремят към забрана на изборите или към установяване на диктатура. Новите популисти всъщност харесват изборите, а за съжаление често ги и печелят. Това, на което всъщност се противопоставят, е представителният характер на модерните демокрации, защитата на правата на малцинствата и не на последно място ограниченията върху народния суверенитет, отличителна черта на процеса на глобализация.

Когато обсъждаме възхода на популизма днес, това, което имаме предвид, всъщност е започналата след края на Студената война ерозия на либералния консенсус, както и нарастващите напрежения между демократичния мажоритаризъм и либералния конституционализъм - двата основни елемента на либералните демократични режими. Възходът на популизма е индикация, че либералните решения в областта на политиката, икономиката и културата губят все повече своята привлекателност, докато политиките на изключване печелят все по-голяма популярност.

Популистката ситуация

Би било сериозна интелектуална грешка да разглеждаме възхода на популистките партии като победа на антидемократични нагласи и позиции. В действителност възходът на популистките партии и настроения е страничен продукт на глобалната вълна на демократизация, на която бяхме свидетели през 90-те години, продължили сякаш повече от десетилетие. Резултатите от световното проучване на общественото мнение, извършено от Галъп Интернешънъл, "Гласът на народа 2006", сочат, че 79% от хората по света смятат, че демокрацията е най-добрата съществуваща форма на управление, но в същото време, когато въпросът опира до управлението на собствените им страни, едва една трета от анкетираните смята, че гласът на народа бива чут. И именно защото съвременните популисти не могат да бъдат охарактеризирани като антидемократични, либералите изглеждат така смълчани и объркани в своята реакция спрямо популисткото предизвикателство.

В съвременните медийни дебати терминът "популизъм" се използва най-вече, за да обозначи емоционален, опростенчески и манипулативен дискурс, насочен към "изконните чувства" на народа, или пък за да опише опортюнистки политики, стремящи се да "купят" подкрепата на народа. Но забранява ли демократичната политика апелирането към страстите на народа? И кой решава кои политики са "популистки" и кои са "нормални"? Както отбелязва Ралф Дарендорф "това, което е популизъм за едни, за други е демокрация и обратното". И освен ако не прибегнем до брехтиански жест и анулираме народа, популизмът е и ще продължава да бъде част от нашия политически пейзаж.

Отправената от популизма заплаха не се изразява във възхода на политически партии и движения, които се позовават на "народа" срещу неговите евентуални представители и поставят под съмнение установените политически партии, интереси и ценности. Популизмът не заслужава чак такова внимание и като възможно обяснение на трансформацията на демократичната политическа система в Европа и на подмяната на партийната демокрация с "аудиторна демокрация". Като синоним на постмодерната политика и като опит за категоризация на новите центристи популизмът се отдръпва от политиката на класи и интереси. Същевременно упадъкът на идеологическата политика е новина с вчерашна дата.

Популистката заплаха идва от популизма като светоглед, който възприема обществото като изначално разделено на две хомогенни и антагонистични групи, "непоквареният народ" срещу "корумпирания елит", и отстоява позицията, че политиката трябва да бъде израз на всеобщата воля на народа и че социалната промяна е възможна само като радикална смяна на елита.

Дълбоката заплаха, която отправя популизмът, се изразява в едновременното възникване на две тенденции – възходът на популисткия мажоритаризъм и възходът на манипулативността на елитите. В този контекст революционният режим във Венецуела, който може да бъде перфектна илюстрация на тезата на Токвил за тиранията на мнозинството, и режимът в Москва, който се основава на антипопулистка манипулация, са просто две измерения на популистката ситуация. Революционерът-популист в Латинска Америка си поставя за цел да предотврати възможността корумпираното малцинство да се върне на власт. Ръководителите на суверенната демокрация в руски стил използват политическата система, за да предотвратят възможността опасното мнозинството да бъде представено във властта.

Централноевропейската дилема

Политическите дилеми, пред които е изправена Централна Европа днес, могат да се тълкуват като представителен пример за опасностите, породени от възхода на демократичния илиберализъм.

Формирането на широката популистка коалиция в Полша след изборите през септември-октомври 2005 г. беше първият предупредителен сигнал, че в централноевропейската политика се случва нещо странно и неочаквано. Този сигнал придоби особено тревожно звучене след 14 юли, когато Ярослав Качински – братът близнак на президента, Лех Качински, беше назначен за министър-председател на мястото на Казимеж Марцинкевич и наред с Роман Гертих (министър на образованието) увеличи броя на популистите в кабинета.

Изборите в Словакия на 17 юни 2006 г. и сформирането на ново правителство в Братислава беше поредната индикация, че това, което става в Полша, не е злощастна проява на полска ексцентричност, а ясна тенденция. Сформираният там кабинет – немислима и непоносима коалиция между умерените популисти на Роберт Фицо, крайните националисти на Ян Слота, и мечиаристите на бившия министър-председател Владимир Мечиар – е красноречив пример за новите тенденции в централноевропейската политика. По същество той е смесица от антилиберални и левичарски обещания, повечето от които така и остават неосъществени като политики, и консервативна културна програма, даваща израз на засилващите се настроения на несигурност и ксенофобия.

Не е трудно да се открият причините за изборните поражения на проевропейски ориентираните либерални реформатори – сред тях са високата безработица и увеличаващото се социално неравенство. По-трудно би било да се обясни защо популистките и профашистки движения са единствената налична алтернатива. Дали проблемът се корени в Централна Европа – или пък е заложен в самата демокрация?

Същият ден, когато Роберт Фицо сформира своето правителство, конституционният съд на Словакия обяви, че словашки гражданин е поискал съдът да анулира общите избори. Ищецът заявява, че републиката не е изпълнила задължението си да създаде "нормална" избирателна система и следователно е нарушила конституционното право на гражданите на мъдро управление. От гледна точка на ищеца избирателна система, която може да породи такава пъстра коалиция като словашкото правителство, не може да е "нормална".

Частният иск на словашкия тъжител не е лишен от основания. Правото на мъдро управление може да влезе в противоречие с правото на глас. Тази специфика на демокрацията винаги е пораждала безпокойство у либералите. Всъщност по-суеверните сред запознатите с творчеството на влиятелния през ХІХ в. Франсоа Гизо (1787-1874), биха могли да заподозрат, че той се е превъплътил в словашкия гражданин, изискващ намесата на конституционния съд.

Именно Гизо и неговите колеги, "доктринерите", влагат цялото си красноречие в обосноваването на тезата, че демокрацията и доброто управление са съвместими само при режим на ограничени избирателни права. Според тях истинският суверен не е народът, а разумът. Поради това гласуването трябва да се обсъжда на базата на способности, а не на права. През ХІХ в. "способността" се обвързва с имущество или с образование; правото на глас може да бъде поверено само на онези, които имат подходящо образование или достатъчно имущество. Понастоящем никой не се изказва открито в полза на ограничаването на избирателните права, но един уважаван либерален професор в Полша наскоро предложи да се въведе тест за политическа зрялост и само след успешното му преминаване избирателите да получават правото да гласуват. В случая с пълновластната демокрация на Путин проектът не е да се ограничи броя на хората с избирателно право, а да се ограничат възможностите за избор. Политическите технолози в Кремъл ръководят политическа система, която практически изключва възможността нежелана партия или кандидат да спечели изборите.

Елити срещу народ

Най-успешната формулировка на парадокса на съвременната европейска политика предлага Стивън Холмс, професор по право в Нюйоркския Университет, който отбелязва, че решаващият въпрос е "Как е възможно да има елити, които са легитимни едновременно глобално и локално?". На този въпрос европейската политика не успява да намери отговор. Затова еврооптимизмът днес изисква голям кураж и въображение, особено като се има предвид случилото се в Полша и Словакия.

Звучи извратено, но е вярно – в нашата демократична епоха елитите в Европа тайно мечтаят за система, която ще лиши безотговорните гласоподаватели от възможността да нарушат правото на мъдро управление, и те са готови да използват Европейския съюз за осъществяването на тази своя мечта. В същото време повечето граждани са убедени, че макар и да имат правото да гласуват, нямат правото да влияят на взимането на решения, и затова се противопоставят на по-нататъшното разширяване на Европейския съюз.

В този смисъл Централна Европа днес е "малката Франция от 1847 г.", преди голямата вълна на национално-народната революция през 1848 г. През 2006 г. главните действащи лица в европейската политика са елитите, които бленуват за политически коректна форма на ограничени избирателни права, и народът, който е убеден, че вече живее в режим на ограничени избирателни права.

Новите популистки мнозинства не възприемат изборите като възможност да се решава измежду различни политически алтернативи, а като бунт срещу привилегированите малцинства – в случая с Централна Европа това са елитите и ромите като главния колективен "друг". В реториката на популистките партии между елитите и ромите няма съществени различия. И едните, и другите не са като нас; и двете групи крадат и грабят честното мнозинство; и едните, и други не плащат данъците, които дължат; и двете групи имат чужда подкрепа – и по-конкретно, подкрепата на Брюксел. Негативните настроения спрямо елитите, които бяха важен фактор в мотивацията на централноевропейските граждани да подкрепят членството на страните си в ЕС, в момента се обръщат срещу ЕС. Проучванията на общественото мнение показват, че по време на процеса на присъединяване преобладаващата част от обществеността е била склонна да приема Брюксел като съюзник в озаптяването на своите корумпирани елити, но сега, когато тези държави вече са в ЕС, мнозинството възприема Брюксел като съюзник на елитите в намирането на начин да избегнат демократичната отговорност.

Резултатът от всичко това е политика, при която популистите стават открито антилиберални, а елитите – тайно антидемократични. И това е реалната заплаха, която крие популизмът. В епохата на популизъм основният сблъсък в политиката не е между леви и десни, реформатори и консерватори; структурният сблъсък е между елити с нарастващи съмнения относно демокрацията и разгневено общество с изострящи се анти-либерални настроения. Политиките на антикорупция, антитероризъм и антиамериканизъм са три от проявленията на новата политика на популизъм.

Поразителното е, че между тези три дискурса, които формират глобалната политика днес, има плашещи сходства. И трите са "празни кутии", в които лесно могат да се вместят всякакви смътни страхове и цинично проектирани политически стратегии; всеки от тях е реакция спрямо разширяващата се бездна между елити и общественост и всеки от тях е симптоматичен за съществуването на политически свят, в който няма идеологическа алтернатива на демокрацията, но същевременно мнозина са изгубили вяра в нейните предимства.

Западната либерална демокрация предприе шумна рекламна кампания за анти-корупционната си политика в опит да канализира антиелитистките настроения в подкрепа на демокрацията и на икономическия либерализъм. Либералните демокрации се опитват да убедят народа, че единственият проблем са корумпираните правителства.

Що се отнася до антитерористичния дискурс примерът би бил Вашингтон, който позволи едно дискредитирано, но полезно правителство да заклейми своите вътрешни опоненти като "терористи" и да ограничи гражданските права в замяна на подкрепа за глобалната "война срещу терора".

Пример за употребата на антиамериканизма са корумпираните и незаконни правителства, които се опитва да придобият легитимност, убеждавайки разгневената общественост, че Съединените щати са виновни за всички злини както в собствените им страни, така и по света.

В политически контекст, в който структурният конфликт е между "елитите" и "народа" и в който "празнотата" на политическото послание не е пасив, а основен актив, либералната демокрация е изложена на опасност. Съвременното поколение европейски либерали са възпитани в политическата традиция, която погрешно (както от историческа, така и от теоретическа гледна точка) приема за даденост, че антилибералните партии са и антидемократични. Случаят вече не е такъв. Истинското предизвикателство пред либералната демокрация днес е възходът на демократичния илиберализъм. Либералите са обречени да водят война на два фронта – срещу популистите, но и срещу уплашените от демокрацията либерали.


 



Published 2007-11-20


Original in Bulgarian
Translation by Елица Станоева
First published in Critique & Humanism 23 (2007)

Contributed by Critique & Humanism
© Иван Кръстев/Critique & Humanism
© Eurozine
 

Support Eurozine     click for more

If you appreciate Eurozine's work and would like to support our contribution to the establishment of a European public sphere, see information about making a donation.

Focal points     click for more

Russia in global dialogue

http://www.eurozine.com/comp/focalpoints/eurocrisis.html
In the two decades after the end of the Cold War, intellectual interaction between Russia and Europe has intensified. It has not, however, prompted a common conversation. The focal point "Russia in global dialogue" seeks to fuel debate on democracy, society and the legacy of empire. [more]

Ukraine in focus

http://www.eurozine.com/comp/focalpoints/publicsphere.html
Ten years after the Orange Revolution, Ukraine is in the throes of yet another major struggle. Eurozine provides commentary on events as they unfold and further articles from the archive providing background to the situation in today's Ukraine. [more]

The ends of democracy

http://www.eurozine.com/comp/focalpoints/democracy.html
At a time when the global pull of democracy has never been stronger, the crisis of democracy has become acute. Eurozine has collected articles that make the problems of democracy so tangible that one starts to wonder if it has a future at all, as well as those that return to the very basis of the principle of democracy. [more]

The EU: Broken or just broke?

http://www.eurozine.com/comp/focalpoints/eurocrisis.html
Brought on by the global economic recession, the eurocrisis has been exacerbated by serious faults built into the monetary union. Contributors discuss whether the EU is not only broke, but also broken -- and if so, whether Europe's leaders are up to the task of fixing it. [more]

Time to Talk     click for more

Time to Talk, a network of European Houses of Debate, has partnered up with Eurozine to launch an online platform. Here you can watch video highlights from all TTT events, anytime, anywhere.
Dessislava Gavrilova, Jo Glanville et al.
The role of literature houses in protecting the space for free expression

http://www.eurozine.com/timetotalk/european-literature-houses-meeting-2014/
This summer, Time to Talk partner Free Word, London hosted a debate on the role that literature houses play in preserving freedom of expression both in Europe and globally. Should everyone get a place on the podium? Also those representing the political extremes? [more]

Eurozine BLOG

On the Eurozine BLOG, editors and Eurozine contributors comment on current affairs and events. What's behind the headlines in the world of European intellectual journals?
Ben Tendler
Cultures of the Anthropocene

http://www.eurozine.com/blog/
Though the Anthropocene has yet to be officially ratified as a new geological epoch, reflections on cultures of the Anthropocene can hardly be considered premature, writes Ben Tendler. A roundup of recent contributions to the public debate that seek to overcome departmental thinking. [more]

Vacancies at Eurozine     click for more

There are currently no positions available.

Editor's choice     click for more

William E Scheuerman
Civil disobedience for an age of total surveillance
The case of Edward Snowden

http://www.eurozine.com/articles/2014-04-18-scheuerman-en.html
Earlier civil disobedients hinted at our increasingly global condition. Snowden takes it as a given. But, writes William E. Scheuerman, in lieu of an independent global legal system in which Snowden could defend his legal claims, the Obama administration should treat him with clemency. [more]

Literature     click for more

Olga Tokarczuk
A finger pointing at the moon

http://www.eurozine.com/articles/2014-01-16-tokarczuk-en.html
Our language is our literary destiny, writes Olga Tokarczuk. And "minority" languages provide a special kind of sanctuary too, inaccessible to the rest of the world. But, there again, language is at its most powerful when it reaches beyond itself and starts to create an alternative world. [more]

Piotr Kiezun, Jaroslaw Kuisz
Literary perspectives special: Witold Gombrowicz

http://www.eurozine.com/articles/2013-08-16-kuisz-en.html
The recent publication of the private diary of Witold Gombrowicz provides unparalleled insight into the life of one of Poland's great twentieth-century novelists and dramatists. But this is not literature. Instead: here he is, completely naked. [more]

Literary perspectives
The re-transnationalization of literary criticism

http://www.eurozine.com/comp/literaryperspectives.html
Eurozine's series of essays aims to provide an overview of diverse literary landscapes in Europe. Covered so far: Croatia, Sweden, Austria, Estonia, Ukraine, Northern Ireland, Slovenia, the Netherlands and Hungary. [more]

Debate series     click for more

Europe talks to Europe

http://www.eurozine.com/comp/europetalkstoeurope.html
Nationalism in Belgium might be different from nationalism in Ukraine, but if we want to understand the current European crisis and how to overcome it we need to take both into account. The debate series "Europe talks to Europe" is an attempt to turn European intellectual debate into a two-way street. [more]

Conferences     click for more

Eurozine emerged from an informal network dating back to 1983. Since then, European cultural magazines have met annually in European cities to exchange ideas and experiences. Around 100 journals from almost every European country are now regularly involved in these meetings.
Law and Border. House Search in Fortress Europe
The 26th European Meeting of Cultural Journals
Conversano, 3-6 October 2014

http://www.eurozine.com/comp/conversano2014.html
Eurozine's 2014 conference in southern Italy, not far from Lampedusa, addressed both EU refugee and immigration policies and intellectual partnerships across the Mediterranean. Speakers included Italian investigative journalist Fabrizio Gatti and Moroccan feminist and Nobel Peace Prize nominee Rita El Khayat. [more]

Multimedia     click for more

http://www.eurozine.com/comp/multimedia.html
Multimedia section including videos of past Eurozine conferences in Vilnius (2009) and Sibiu (2007). [more]


powered by publick.net