Latest Articles


23.04.2014
Nadia Urbinati

Between hegemony and mistrust

Representative democracy in the Internet era

Iceland's crowd-sourced constitution and the impact of Beppe Grillo's blog on Italian politics reveal how "Internet democracy" has opened a new phase of democratic innovation. The relationship between citizens and politicians may never be the same again. [Italian version added] [ more ]

23.04.2014
Ouidyane Elouardaoui

Behind the scenes of pan-Arabism

23.04.2014
Judy Radul

Marquee Moon

18.04.2014
William E Scheuerman

Civil disobedience for an age of total surveillance

New Issues


23.04.2014

Glänta | 4/2013

TV
18.04.2014

Mittelweg 36 | 2/2014

Von Walden Pond nach Waikiki Beach
16.04.2014

Belgrade Journal of Media and Communications | 4 (2013)

Ultimate European crisis II

Eurozine Review


09.04.2014
Eurozine Review

Whoever shoots first loses

"Krytyka" says the protests in Ukraine should make the EU realize it has a global mission; "Prostory" documents the Maidan; "Osteuropa" warns it's high time to focus on the Polish extreme Right; "New Eastern Europe" locates the last frontier of Kundera's Central Europe; "Free Speech Debate" says hate speech bans have no place in fully fledged democracies; "Spilne" anticipates a socialist moment in the western system; "Merkur" analyses the capitalist persona: from civilizing force to the root of all evil; "Kulturos barai" ponders how to survive technology; "Revolver Revue" refuses to forget the Jews lost to the Nazis but erased under Czech communism; and "Dilema veche" asks who's afraid of Romanians and Bulgarians?

26.03.2014
Eurozine Review

Breaking the anthropic cocoon

12.03.2014
Eurozine Review

When TV regimes kick in

26.02.2014
Eurozine Review

Goodbye Gutenberg Galaxy!

12.02.2014
Eurozine Review

The new wretched of the earth



http://www.eurozine.com/articles/2011-05-02-newsitem-en.html
http://mitpress.mit.edu/0262025248
http://www.eurozine.com/about/who-we-are/contact.html
http://www.eurozine.com/articles/2009-12-02-newsitem-en.html

My Eurozine


If you want to be kept up to date, you can subscribe to Eurozine's rss-newsfeed or our Newsletter.

Articles
Share |


Расизмът като социализационен дефект

Разговор на Красимир Стоянов с Аксел Хонет


Critique & Humanism 22, special issue 2006



"Justice and communicative freedom. The recognition paradigm in a post-socialist context"

Axel Honneth
Justice and communicative freedom. Thoughts in connection to Hegel
Axel Honneth, Krassimir Stojanov
Racism as a defect of socialization. Axel Honneth in interview
Axel Honneth, Krassimir Stojanov
Recognition is a basic mechanism of social existence. An interview with Axel Honneth
Alexander Kiossev
Gaze and acknowledgement
Красимир Стоянов: Господин Хонет, моят първи въпрос се отнася до Вашата теза за расизма както като един определен - деформиран - начин на възприемане. Бих искал да свържа моя въпрос и с Вашата дискусия с Нанси Фрейзър[1]. Ако правилно съм разбрал тази теза, Вие твърдите, че расизмът идва от социализационни деформации и поради това на практика не може да му се влияе чрез педагогически или политически мерки. Нанси Фрейзър смята, че Вие психологизирате социални проблеми и конфликти. Вероятно тя би определила и тази теза като пример за психологизация. Разглеждате ли това като справедлив упрек или действително смятате, че социалните и политическите конфликти и борби като цяло могат да се извеждат от психологически структури?

Аксел Хонет: Това естествено е един комплексен въпрос. Аз изхождам от това, че подценяването на психологическите подтици при социалните и политическите конфликти е грешка. Във връзка с феномена расизъм основното разсъждение е, че ние не би трябвало да обясняваме расизма в духа на някои примитивни теории просто като приемане на една идеология (това е един разпространен у нас модел на обяснение), или с принудите на икономическата онеправданост (това е един друг разпространен модел на обяснение).

Cultural citizenship


The concept of cultural citizenship responds to the multicultural context of contemporary societies, in which the concern with equality is increasingly being complemented with a concern with difference. Eurozine groups together texts articulating issues central to the concept. [ more ]
Eurozine Editorial
Cultural citizenship
Gerard Delanty
Citizenship as learning process
Rainer Baubіck
Who are the citizens of Europe?
Ivaylo Ditchev
Mobile citizenship?
Ivaylo Ditchev
Utopia of freedom or reality of submission?
Antѓnio Sousa Ribeiro
The reason of borders or a border reason?
Rada Ivekovic
Tranborder translating
Edouard Glissant
The necessary relation between here and there
Charles Taylor
Democratic exclusion -- and its consequences
Leonardo Avritzer, Boaventura de Sousa Santos
Towards widening the democratic canon
Axel Honneth
Justice and communicative freedom
Axel Honneth, Krassimir Stojanov
Racism as a defect of socialization
Per Wirtщn
Free the nation -- cosmopolitanism now!
Josщ Manuel Pureza
Towards a post-Westphalian Internationalism
Двата модела на обяснение аз смятам за повърхностни и твърде плоски, а и подценяващи собствената социализационна динамика на расизма. Обратно на тези модели аз изхождам от това, че ние би трябвало да разбираме расизма, между другото подобно на Сартр, като феномен, който е вписан в цялостното поведение на една личност и който поради това би трябвало да се разглежда като продукт на социализационна деформация, както казахте. Младеж, който днес има расистки убеждения, ги има не защото е бил впечатлен или повлиян от някакви теории, а защото не се е научил да възприема всички хора не според цвета на кожата им, а на първо място като равнопоставени индивиди. Тази теза, разбира се, води до известна резервираност по отношение на господстващите политико-педагогически представи във Федералната република за борба с расизма. Най-често тази борба се реализира чрез програми за възпитание в зачитане на правата на човека. Тук моето предположение е, че такива програми имат повърхностно и краткотрайно действие. Мисля, че при расизма става въпрос за социализационен дефект, за един цял хабитус (приблизително такава е била формулировката, употребена от Сартр по отношение на антисемитите), който не може да се трансформира или да се промени чрез педагогическо убеждаване. Това, разбира се, не изключва необходимостта да се мисли все пак за педагогико-политически мерки, които допълнително да лекуват в известна степен такива представи, синдроми и начини на поведение. Те обаче не бива да се разбират като педагогическо мероприятие, в което едно погрешно учение просто трябва да се замени с едно вярно. По-скоро трябва да се мисли за една допълнителна, корективна социализация. Мисля, че трябва да си представим преодоляването на едно расистко поведение, на расистки модел на възприятие, подобно на смяна на вероизповеданието. Как точно това може да стане педагогически, е въпрос, който според мен трябва да се остави на фантазията на педагозите. Спомням си за времената, в които беше инвестирано много в разсъждения за един нов тип образователни процеси, които да не бъдат организирани около голото преподаване на теории, а около анализиране на конкретни примери и ситуации и около практическо участие на учащите се в образователния процес. Един модел на поведение може да се промени - вероятно в дългосрочен план - чрез форми на практика, на организацията на практически дейности, чрез форми на кооперация. Това е една различна представа за това, какво могат да постигнат педагогически мерки срещу расизма, както и за това, по какъв начин те изобщо могат да имат успех.

Сега да се върна към изходния въпрос, а именно упрекът на Нанси Фрейзър в известно психологизиране. Мисля, че този упрек има погрешен адрес. В традицията на Франкфуртската школа винаги е било възможно и саморазбиращо се да се вижда тясната взаимовръзка между политика и психология. Това започва много рано с изследванията за авторитарния характер и продължава до анализите на Франц Нойман върху страха и политиката. Взаимовръзката между политическото волеобразуване, политическите реакции, политическите модели на поведение и социализационния опит, социализационните процеси винаги е била отчитана в тази традиция. Малкото, което съм допринесъл при анализирането на расизма, е един вид припомняне на тази взаимовръзка. Мисля, че упрекът за психологизация има друга цел, а именно да ме упрекне в извеждане на нормативни принципи по психологически път. В това отношение всъщност се чувствам защитен, защото психологията тук е само един елемент измежду много други, елемент в системата на едно в собствения смисъл нормативно обосноваване. Нейното значение в моето собствено нормативно обосноваване не е по-голямо, отколкото при Джон Ролс, когато той говори за себеуважение - също едно психологическо понятие, една определена психологическа представа за интегритета на човешката личност, за формата, в която хората могат да развият своята автономия; едно понятие, което е поставено от Ролс на централно място и с което той свързва идеята за доброто, идеята за справедливостта.

КС: Ако останем обаче при примера за расизма, тогава Нанси Фрейзър може би би твърдяла, че расизмът е не толкова субективно качество, а по скоро белег на надсубективен политически дискурс, че изворът на расистките нагласи е свързан по-скоро с hate speech в публичните дискурси, а не толкова с процеса на развитие на идентичността или в патологичното развитие на идентичността. Въпросът ми е: не е ли първата позиция, позицията на Фрейзър по-адекватна за обосноваване на директни политически мерки в борбата с расизма и враждебността спрямо чужденците? Как бихте отговорили на този упрек?

AX: Най-напред бих казал, че публичните модели на дискурс, расистките модели на дискурс играят известна роля. Да се подценява тя би било смешно. Мисля, че моите разсъждения в статията търсят едно по-дълбоко ниво. Аз се питам какви психически предпоставки трябва да са налице, за да се стигне при младежи и възрастни до приемане на такива дискурси, до участие в тях, до разпознаване на себе си в тях. Не става въпрос за оспорване на факта, че публичните дискурси са от голямо значение, а за обяснение на вътрешните психически предпоставки, довели до възприемане на дискурс, който се проявява като чудовищен в една повече или по-малко установена, морално добре функционираща култура. Ако не се виждат психическите предпоставки за приемането на такива дискурси, може да възникне впечатлението, че прилагането на стратегията за унищожаване им на равнището на една езикова политика ще се погрижи за тяхното изчезване. Според мен обаче така се осъзнава само една малка част от същинския проблем за расизма, защото проблемът за расизма лежи на едно по-дълбоко равнище, а именно на равнището на готовността на ужасяващо голям брой личности да практикуват фактически този дискурс, да го свържат със себе си и да го възприемат като модел за обяснение на собствената жизнена ситуация, на собствените потребности, на собствения опит. Затова според мен такива педагогически мерки, които оперират на равнището на дискурса, в крайна сметка са неефективни. Без да се отчитат условията за социализация, без една педагогика на социализационни корекции и промяна на нагласи, проблемът не може да се реши в дългосрочен план.

КС: Смятате ли, че този проблем стои с особена острота при източногерманските младежи? Във Федералната република е широко разпространено мнението, че именно социализационните мостри в бившата ГДР, които са много по-авторитарни, са особено силен източник на расистки и враждебни към чужденците ориентации и нагласи.

AX: Вие знаете, че има голяма дискусия по този въпрос. Склонността на младежите към расистки модели на поведение фактически е разпространена неравномерно в Германия. Тази склонност обаче не изглежда така еднозначно разпределена, за да можем да твърдим, че тя е изцяло концентрирана в Източна Германия, в бившата ГДР, докато в западната част, т.е. в бившата ФРГ, почти липсва. Случаят не е такъв. В Северна Германия ние имаме много центрове на расистки произшествия, на всекидневен расизъм, феномени от съвсем същия вид има и в Рурската област. Но аз не мога да преценя доколко това може точно да се покаже с емпирични данни. Изглежда има съсредоточаване на расистки модели на поведение при младежите в някои предимно провинциални области на бившата ГДР. Ако това е вярно, за което има много индикации в момента, то трябва да се вгледаме в социализационните практики и социализационния опит на младежите в тези региони. Прави ми впечатление, че се касае за области с огромна безработица. Изглежда, че родителите на тези младежи в най-честия случай са израснали без всякакъв опит на всекидневен мултикултурализъм, който ние на Запад от двадесет години - според гледната точка - сме принудени да изживяваме или на който се наслаждаваме. Това означава, че ранни социализационни практики, които сами по себе си съдържат един минимум от демократични възприятия, от универсалистични възприятия, са отсъствали в източногерманския контекст. Тезата би била, че не се касае за деформационни процеси, които настъпват чак с тръгването на училище, тези деформационни процеси вероятно засягат една много ранна фаза, в която подрастващите са усвоили активни класифициращи различавания между хората според цвета на кожата, според различния социален хабитус. Интересна задача би било да се изследва доколко подобни деформиращи социализационни процеси могат да се предположат по отношение на младежите с расистки нагласи, които действително се концентрирани в определени региони на бившата ГДР, в Източна Германия.

КС: С моя последен въпрос искам още веднъж да се върна към представата за корективна социализация. Докато четох Вашата статия, се сетих за практики на нещо като оценностяване, на известно признание на скинхедс-групи. Такива - много спорни - практики има в Източна Германия, където социални педагози създават специални културни центрове за такива групи, за да участват те в определени отношения на признание, да изживеят опит на признание. Такива практики ли имате предвид всъщност?

AX: Това не е представата, която аз имам. Тези практики се коренят в сами по себе си не съвсем погрешни представи, че младежите, които имат силна склонност към расистки нагласи, най-често сами са изживели голямо социално пренебрежение и унижение - било в собственото им семейство, било в социалната им среда. Като извор на техния расизъм тук се предполага преживян опит на пренебрежение, който трябва да бъде компенсиран, с което е свързана педагогическата надежда, че този дълбоко лежащ синдром на расистката нагласа по този начин ще изчезне. Когато говорих за допълнителна, компенсаторна социализация, аз имах не толкова това предвид. Аз по-скоро си представям установяване на практики, в които младежите научават, че тяхното възприятие и техният модел на поведение са погрешни. Как те могат да научат това - било чрез опит на отношения с младежи с друг цвят на кожата, било чрез предаване на опит от втора ръка, - все още не ми е съвсем ясно. Аз мисля, че педагозите трябва да създават такива места на организирани практики, в които младежите да бъдат принудени по съвсем елементарен начин да взаимодействат с младежи с друг цвят на кожата, т.е. с тези, които те привиждат като врагове. Тази, вероятно в началото много трудно реализируема, вероятно водеща до насилствени реакции практика може да доведе до един вид промяна на нагласата и поведението. Такава промяна не е нещо, към което тези младежи от само себе си биха се стремили, поради социализационно придобития, дълбоко лежащ начин на възприемане. Може ли просто да им се преподаде: бъдете добри хора или нещо подобно? Тази промяна трябва да протече в самите тях. Изглежда, че най-добрият възможен начин за това е въвличането в противоположни практики, които съдържат в себе си практически доказателства, че собствените възприятия може би се нуждаят от корекция. Това е идеята. Разбира се, при това младежите придобиват в същото време и опит на едно съвсем неочаквано оценяване, на признание от онези субекти, които до този момент са ги осъждали и заклеймявали като расисти. Това също е един допълнителен позитивен ефект. Тъкмо тази представа за незабележимо инсцениране на практики, в които младежите могат да се уверят от опит, че тяхното собствено възприятие е било изкривено, не трябва да е толкова педагогична, тя може да се изразява например в съвместно изграждане на младежки център. Тези практики трябва да са свързани по някакъв начин и със съвместна работа, в това отношение аз съм стар привърженик на Оскар Негт. Младежите би трябвало да се уверят от опит чрез постигането на общи цели, чрез съвместно преодоляване на проблемите, чрез координирана работа, че възприятията и моделите на поведение, които са имали, не са адекватни. Това звучи малко като програма за взаимно обвързване чрез работа, която би била, разбира се, проблематична. Със сигурност тук не става въпрос за възраждане на идеята за възпитание чрез труд. Но налагането на такива социализационни практики с елементи на съвместна работа ми изглежда важна част от педагогическата задача. КС: Благодаря за разговора!


Превод от немски: Олга Симова
Редакция: Красимир Стоянов

 

  • [1] Тук става въпрос за съвместната книга на Нанси Фрейзър и Аксел Хонет "Преразпределение или признание? Един политико-философски спор." ("Umverteilung oder Anerkennung? Eine politisch-phlosophische Kontroverse. Frankfurt a.M: Suhrkamp 2003). Фрейзър отхвърля като психологистична тезата на Хонет, че социалната критика следва на първо място да реконструира форми на социални отношения, които блокират изграждането на една устойчива и същевременно способна за развитие индивидуална идентичност. Вместо това тя посочва като основен обект на социална критика дискурсивни схеми на възприемане и оценяване на определени социални групи, недопускащи ги до равноправно участие в политическия дискурс. Б. а.


Published 2007-01-17


Original in German
First published in Critique & Humanism 16 (2/2003) (Bulgarian version); Critique & Humanism 22 (2006) (German and Bulgarian versions)

Contributed by Critique & Humanism
© Krassimir Stojanov/Axel Honneth/Critique & Humanism
© Eurozine
 

Focal points     click for more

Ukraine in focus

http://www.eurozine.com/comp/focalpoints/publicsphere.html
Ten years after the Orange Revolution, Ukraine is in the throes of yet another major struggle. Eurozine provides commentary on events as they unfold and further articles from the archive providing background to the situation in today's Ukraine. [more]

The ends of democracy

http://www.eurozine.com/comp/focalpoints/democracy.html
At a time when the global pull of democracy has never been stronger, the crisis of democracy has become acute. Eurozine has collected articles that make the problems of democracy so tangible that one starts to wonder if it has a future at all, as well as those that return to the very basis of the principle of democracy. [more]

Russia in global dialogue

http://www.eurozine.com/comp/focalpoints/eurocrisis.html
In the two decades after the end of the Cold War, intellectual interaction between Russia and Europe has intensified. It has not, however, prompted a common conversation. The focal point "Russia in global dialogue" seeks to fuel debate on democracy, society and the legacy of empire. [more]

Hungary

http://www.eurozine.com/comp/focalpoints/eurocrisis.html
In recent years, Hungary has been a constant concern for anyone interested in European politics. We have collected articles published in Eurozine on recent developments in Hungary and broader issues relating to Hungarian politics, history and culture. [more]

The public sphere in the making

http://www.eurozine.com/comp/focalpoints/publicsphere.html
The public sphere is not something given; it is made - over and over again. But which actors are involved and what roles do they play? Is there a difference between an intellectual and an expert? And in which media or public space does the debate take place? [more]

The EU: Broken or just broke?

http://www.eurozine.com/comp/focalpoints/eurocrisis.html
Brought on by the global economic recession, the eurocrisis has been exacerbated by serious faults built into the monetary union. Contributors discuss whether the EU is not only broke, but also broken -- and if so, whether Europe's leaders are up to the task of fixing it. [more]

Time to Talk     click for more

Time to Talk, a network of European Houses of Debate, has partnered up with Eurozine to launch a new online platform. Here you can watch video highlights from all TTT events, anytime, anywhere.
Robert Skidelsky
The Eurozone crisis: A Keynesian response

http://www.eurozine.com/timetotalk/the-eurozone-crisis-a-keynesian-response/
Political economist and Keynes biographer Robert Skidelsky explains the reasons for the failure of the current anti-crisis policy and how Europe can start to grow again. Listen to the full debate organized by Krytyka Polityczna. [more]

Support Eurozine     click for more

If you appreciate Eurozine's work and would like to support our contribution to the establishment of a European public sphere, see information about making a donation.

Vacancies at Eurozine     click for more

There are currently no positions available.

Editor's choice     click for more

Marcus Rediker
Ghosts on the waterfront

http://www.eurozine.com/articles/2012-07-27-rediker-en.html
Historian Marcus Rediker describes the sailing ship as linchpin of the emergent transatlantic economic order and instrument of terror for slaves transported from Africa, going on to discuss European harbour cities' role in the slave trade and their responsibilities in reckoning with its moral legacy. [more]

Literature     click for more

Olga Tokarczuk
A finger pointing at the moon

http://www.eurozine.com/articles/2014-01-16-tokarczuk-en.html
Our language is our literary destiny, writes Olga Tokarczuk. And "minority" languages provide a special kind of sanctuary too, inaccessible to the rest of the world. But, there again, language is at its most powerful when it reaches beyond itself and starts to create an alternative world. [more]

Piotr Kiezun, Jaroslaw Kuisz
Literary perspectives special: Witold Gombrowicz

http://www.eurozine.com/articles/2013-08-16-kuisz-en.html
The recent publication of the private diary of Witold Gombrowicz provides unparalleled insight into the life of one of Poland's great twentieth-century novelists and dramatists. But this is not literature. Instead: here he is, completely naked. [more]

Literary perspectives
The re-transnationalization of literary criticism

http://www.eurozine.com/comp/literaryperspectives.html
Eurozine's series of essays aims to provide an overview of diverse literary landscapes in Europe. Covered so far: Croatia, Sweden, Austria, Estonia, Ukraine, Northern Ireland, Slovenia, the Netherlands and Hungary. [more]

Debate series     click for more

Europe talks to Europe

http://www.eurozine.com/comp/europetalkstoeurope.html
Nationalism in Belgium might be different from nationalism in Ukraine, but if we want to understand the current European crisis and how to overcome it we need to take both into account. The debate series "Europe talks to Europe" is an attempt to turn European intellectual debate into a two-way street. [more]

Conferences     click for more

Eurozine emerged from an informal network dating back to 1983. Since then, European cultural magazines have met annually in European cities to exchange ideas and experiences. Around 100 journals from almost every European country are now regularly involved in these meetings.
Making a difference. Opinion, debate and activism in the public sphere
The 25th European Meeting of Cultural Journals
Oslo, 29 November - 2 December 2013

http://www.eurozine.com/comp/oslo2013.html
Under the heading "Making a difference. Opinion, debate and activism in the public sphere", the 2013 Eurozine conference focused on cultural and intellectual debate and the production of the public sphere. [more]

Multimedia     click for more

http://www.eurozine.com/comp/multimedia.html
Multimedia section including videos of past Eurozine conferences in Vilnius (2009) and Sibiu (2007). [more]


powered by publick.net